В края на любовната седмица в Радиоприемница ще говорим за вечната

В края на любовната седмица в Радиоприемница ще приказваме за безконечната обич, за безсмъртното възприятие, увековечено в изкуството на словото. В поезията на един от най-лиричните български поети – Пейо Яворов .

Десетки, десетки гимназисти демонстрираха интерес и участваха в оповестения конкурс с есе за Яворов. Това е добър знак, че поетът е жив – означи в ефира на Радио София уредникът на къщата-музей „ Пейо К. Яворов ” Иво Милтенов . - Винаги се веселя, когато идват младежи в музея. Виждам безсмъртието в този интерес и в същинското другарство с огромния стихотворец. Това значи, че думите отпреди 100 години са живи и още вълнуват.

Възприятието на младите е по-силно. Много от тях имат пиетет и намират в думите на Яворов мотив и почва за размишление и за влизане в дълбочина. Интересът усилва неимоверно опциите за разбиране.

Защо Яворов е по-познат с трагичната си обич, в сравнение с с революционната си пристрастеност?
Житейската драма на Яворов е неповторима. Както и други огромни поети, и Яворов провижда детайли от своята орис.

Стремежът към изящност и комплектност на формата, обуславят полифоничност и многозначност. Неслучайно огромна част от българската аудитория е завладяна от поезията на Яворов още тогава. От това, което е заложено от надареното перо, думите имат повече пластове от смисли.

Иво Милтенов уточни, че българските поети в края на ХІХ и началото на ХХ век не са си поставяли задачата да построяват облика на любовта. Те са писали за любовта, изхождайки от личните си влюбвания и способността на духа да има полет.

На напред във времето излиза вдъхновението, небосвод, който не можеш да видиш естетически, в случай че не си влюбен.

Ориентирането на изкуството към естетическото е първата стъпка към в модернизирането на разбирането на изкуството у нас.

Освен като естетическа, любовта се възприема и като етическа категория.

Част от тези поети стават основоположници на модерната българска философия.Те задават опорните точки на българския морализъм.

Яворов приема любовта като орис. Затова и тя стартира да движи и оценностява живота.

Отношението към дамата, любовта стават основата на нов естетически и метафизичен светоглед.
Поетите след Освобождението имат за своя задача това - инжектират в обществото това естетизиране на любовта, с което извеждат българския жанр в посоката на европейското цивилизационно развиване.

Любимата е извисена освен естетически, красива е освен външно, само че и носи висок честен мащаб. Тя е издигната, тъй като е такава, само че и тъй като Яворов е подобен и я вижда такава.

Чуйте целия диалог на Гергана Гайдарова с Иво Милтенов.